Защото
Защото е слънчево и няма мъгли
прозорец отвори сърцето.
Малката музика нощна свири
и не поглеждай лицето.
Звуци търкалят стара тъга
и измиват порои,
блесва по клепките синева
а клавишите са герои.
Вдишвам в бемоли, рисувам на сън
в полутонове ме наднича живота.
В луди диези скача отвън
най- високата нота.
Защото е слънчево и няма тъги
пренареждам в сърцето
до ре ми фа или пък си
и до мене присяда небето.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Всички права запазени
