Защото е слънчево и няма мъгли
прозорец отвори сърцето.
Малката музика нощна свири
и не поглеждай лицето.
Звуци търкалят стара тъга
и измиват порои,
блесва по клепките синева
а клавишите са герои.
Вдишвам в бемоли, рисувам на сън
в полутонове ме наднича живота.
В луди диези скача отвън
най- високата нота.
Защото е слънчево и няма тъги
пренареждам в сърцето
до ре ми фа или пък си
и до мене присяда небето.
© Христина All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
