15 jul 2009, 1:07

Защото лятото бленува пясъка...

  Poesía
723 0 14

                                                                                                            ...No...

 

 

да те погаля...

без да те докосвам –

с поглед

и да прегърна
блясъка в очите ти...

като море
зареяло се в полет
с тръстиките
обгърнали
сълзите ти...

 

да те погаля…

 

както слънцето

погалва лятото

 

не –

обещаващо

не –

молещо

и

не –  

простено

 

и като полъха

отлитащ с порива

 

да те последвам...

 

устремена

 

към

не –

затихналите

още пламъци

в очите ми…

 

(защото лятото

бленува пясъка)

 

посипал

синевата

 

на съня…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...