Jul 15, 2009, 1:07 AM

Защото лятото бленува пясъка...

  Poetry
724 0 14

                                                                                                            ...No...

 

 

да те погаля...

без да те докосвам –

с поглед

и да прегърна
блясъка в очите ти...

като море
зареяло се в полет
с тръстиките
обгърнали
сълзите ти...

 

да те погаля…

 

както слънцето

погалва лятото

 

не –

обещаващо

не –

молещо

и

не –  

простено

 

и като полъха

отлитащ с порива

 

да те последвам...

 

устремена

 

към

не –

затихналите

още пламъци

в очите ми…

 

(защото лятото

бленува пясъка)

 

посипал

синевата

 

на съня…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...