Защото лятото бленува пясъка...
...No...
да те погаля...
без да те докосвам –
с поглед
и да прегърна
блясъка в очите ти...
като море
зареяло се в полет
с тръстиките
обгърнали
сълзите ти...
да те погаля…
както слънцето
погалва лятото
не –
обещаващо
не –
молещо
и
не –
простено
и като полъха
отлитащ с порива
да те последвам...
устремена
към
не –
затихналите
още пламъци
в очите ми…
(защото лятото
бленува пясъка)
посипал
синевата
на съня…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
