15.07.2009 г., 1:07 ч.

Защото лятото бленува пясъка... 

  Поезия
591 0 14

                                                                                                            ...No...

 

 

да те погаля...

без да те докосвам –

с поглед

и да прегърна
блясъка в очите ти...

като море
зареяло се в полет
с тръстиките
обгърнали
сълзите ти...

 

да те погаля…

 

както слънцето

погалва лятото

 

не –

обещаващо

не –

молещо

и

не –  

простено

 

и като полъха

отлитащ с порива

 

да те последвам...

 

устремена

 

към

не –

затихналите

още пламъци

в очите ми…

 

(защото лятото

бленува пясъка)

 

посипал

синевата

 

на съня…

© Бехрин Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??