З А Щ О Т О О Б И Ч А М
Радост моя синеока,
слънцето за мен си ти.
Любовта към теб дълбоко
пожар в душата ми гори.
Всички минали години
не намалят нито грам
чувствата към тебе силни
и затова не ме е срам.
Мога много да прощавам,
откровена щом си ти.
Мога даже да забравям,
дори и да не ми личи.
Не желая аз да прося
нежност, чувства, топлина.
В себе си достойнство нося,
защото обичам една жена.
© Паскал Кюмурджиев Todos los derechos reservados