2 jul 2018, 17:44

Защото за нищо ги давам 

  Poesía
327 1 4

Колко години, му трябват на човек!?

За да може спокойно да каже.

Живот щастлив живях.

На човек, изпълнил мечтите.

 

Дори без да се обърна назад,

Дори в огледало не трябва да гледам!

Виждам себеси макар не сам...

Виждам се отчужден и самотен.

 

Мечтите мой, лъжливи, самотни...

Дори и те не заспиваха в най чистите нощи.

Обрулват, остъргват от мен, всичко човешко 

предало ме в плен на лъжа и нечесност.

 

Не се научих... не се наболях!?

От грешки прощални да страдам.

Защо ли... попита ме тя?

Защото за нищо ги давам?

 

Болка е когато си самотен.

Болка е когато вярвам в любовта.

Болка е дори да го напиша.

Болка е да заспивам в самота.

 

Макар да не съм самотен.

 

 

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Радвам се ,че съм те докоснал с стиха си Кристи!Благодаря!!!
  • Невероятно! Хареса ми много!
  • Радвам се Кала за споделеното разбиране и за любими!Приятелю!!!
  • Дори без да се обърна назад,
    Дори в огледало не трябва да гледам!
    Виждам себе си макар не сам...
    Виждам се отчужден и самотен.

    Тъжно, но много истинско! Поздравления, приятелю!
Propuestas
: ??:??