Защото за нищо ги давам
Колко години, му трябват на човек!?
За да може спокойно да каже.
Живот щастлив живях.
На човек, изпълнил мечтите.
Дори без да се обърна назад,
Дори в огледало не трябва да гледам!
Виждам себеси макар не сам...
Виждам се отчужден и самотен.
Мечтите мой, лъжливи, самотни...
Дори и те не заспиваха в най чистите нощи.
Обрулват, остъргват от мен, всичко човешко
предало ме в плен на лъжа и нечесност.
Не се научих... не се наболях!?
От грешки прощални да страдам.
Защо ли... попита ме тя?
Защото за нищо ги давам?
Болка е когато си самотен.
Болка е когато вярвам в любовта.
Болка е дори да го напиша.
Болка е да заспивам в самота.
Макар да не съм самотен.
© Ангел All rights reserved.
