Колко години, му трябват на човек!?
За да може спокойно да каже.
Живот щастлив живях.
На човек, изпълнил мечтите.
Дори без да се обърна назад,
Дори в огледало не трябва да гледам!
Виждам себеси макар не сам...
Виждам се отчужден и самотен.
Мечтите мой, лъжливи, самотни...
Дори и те не заспиваха в най чистите нощи.
Обрулват, остъргват от мен, всичко човешко
предало ме в плен на лъжа и нечесност.
Не се научих... не се наболях!?
От грешки прощални да страдам.
Защо ли... попита ме тя?
Защото за нищо ги давам?
Болка е когато си самотен.
Болка е когато вярвам в любовта.
Болка е дори да го напиша.
Болка е да заспивам в самота.
Макар да не съм самотен.
© Ангел Всички права запазени