21 nov 2006, 22:42

Заслепена от любов

  Poesía
872 0 0

Блясъкът в очите ти ме заплени,

усмивката ти лъчезарна заслепи ме

и за тебе мисля нощ и ден,

и насън повтарям твойто име.


Мечтая всеки миг за теб,

мечтая за гласа ти меден и загорски

и искам непрестанно да съм с теб,

и да се разхождаме по пясък морски.


От обстоятелствата днес сме разделени

и сърцето плаче от разлъка,

но знам, че близо е мигът,

в който ще изчезне тази мъка.


И ще видя отново усмивката ти лъчезарна,

която магнитно ще ме приласкае,

и ще потъна в дълбините на очите ти прекрасни,

чиито блясък ще ме заслепи и приказно омае.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марина Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...