Блясъкът в очите ти ме заплени,
усмивката ти лъчезарна заслепи ме
и за тебе мисля нощ и ден,
и насън повтарям твойто име.
Мечтая всеки миг за теб,
мечтая за гласа ти меден и загорски
и искам непрестанно да съм с теб,
и да се разхождаме по пясък морски.
От обстоятелствата днес сме разделени
и сърцето плаче от разлъка,
но знам, че близо е мигът,
в който ще изчезне тази мъка.
И ще видя отново усмивката ти лъчезарна,
която магнитно ще ме приласкае,
и ще потъна в дълбините на очите ти прекрасни,
чиито блясък ще ме заслепи и приказно омае.
© Марина Стоянова Всички права запазени