Nov 21, 2006, 10:42 PM

Заслепена от любов

  Poetry
874 0 0

Блясъкът в очите ти ме заплени,

усмивката ти лъчезарна заслепи ме

и за тебе мисля нощ и ден,

и насън повтарям твойто име.


Мечтая всеки миг за теб,

мечтая за гласа ти меден и загорски

и искам непрестанно да съм с теб,

и да се разхождаме по пясък морски.


От обстоятелствата днес сме разделени

и сърцето плаче от разлъка,

но знам, че близо е мигът,

в който ще изчезне тази мъка.


И ще видя отново усмивката ти лъчезарна,

която магнитно ще ме приласкае,

и ще потъна в дълбините на очите ти прекрасни,

чиито блясък ще ме заслепи и приказно омае.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марина Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...