21 нояб. 2006 г., 22:42

Заслепена от любов

873 0 0

Блясъкът в очите ти ме заплени,

усмивката ти лъчезарна заслепи ме

и за тебе мисля нощ и ден,

и насън повтарям твойто име.


Мечтая всеки миг за теб,

мечтая за гласа ти меден и загорски

и искам непрестанно да съм с теб,

и да се разхождаме по пясък морски.


От обстоятелствата днес сме разделени

и сърцето плаче от разлъка,

но знам, че близо е мигът,

в който ще изчезне тази мъка.


И ще видя отново усмивката ти лъчезарна,

която магнитно ще ме приласкае,

и ще потъна в дълбините на очите ти прекрасни,

чиито блясък ще ме заслепи и приказно омае.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марина Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....