21 нояб. 2006 г., 22:42

Заслепена от любов

877 0 0

Блясъкът в очите ти ме заплени,

усмивката ти лъчезарна заслепи ме

и за тебе мисля нощ и ден,

и насън повтарям твойто име.


Мечтая всеки миг за теб,

мечтая за гласа ти меден и загорски

и искам непрестанно да съм с теб,

и да се разхождаме по пясък морски.


От обстоятелствата днес сме разделени

и сърцето плаче от разлъка,

но знам, че близо е мигът,

в който ще изчезне тази мъка.


И ще видя отново усмивката ти лъчезарна,

която магнитно ще ме приласкае,

и ще потъна в дълбините на очите ти прекрасни,

чиито блясък ще ме заслепи и приказно омае.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марина Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...