12 may 2012, 19:51

Заслужено признание

  Poesía » Otra
1.1K 1 2

        Заслужено признание

(тост, посветен на баща ми за

      60-годишния му юбилей)

 

По повод трапеза отново събра ни,

„За многое лето” ведно да запеем,

ракия и вино сипи ни в стакани,

за твоето здраве гърла да полеем!

 

Да пием за мъдрите бъдни години,

за яркия пламък в мечтите ти живи,

за цялата обич, с която дари ни,

с която и днес ти ни правиш щастливи!

 

Да пием за верния, вечен приятел,

Човекът, живял и живеещ идейно,

Човекът-услуга и щедрост, създател

на топло, уютно огнище семейно!

 

Да пием, за твоята блага усмивка,

за туй, че макар и с лице белобрадо,

след тези шейсет ти не търсиш почивка,

защото остана сърцето ти младо!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марин Цанков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....