4 feb 2015, 7:34

Заснежено

  Poesía » Civil
560 0 0

 

 

                         Заснежено

 

 

              Като в приказна страна,

              вали и всичко побелява,

              но приказната красота

              защо ли тук ни отегчава?

 

                    Краткотрайна белота -

                    беда за бедното сираче

                    и уморена тишина-

                    преглътнат плач,

                    вместо коматче

 

             и позитивната лъжа,

             а истината премълчана

             и разбунтувана река,

             удавила човешка драма.

  

                   Омраза крие се в калта,

                   а белотата я прикрива

                   и консервира се светът -

                   в студа - сред живата коприва.

 

             Вън  тихичко вали снегът...

             ... и нещо свидно си отива...

 

          

                       

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виолета Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...