4 feb 2015, 7:34

Заснежено

  Poesía » Civil
557 0 0

 

 

                         Заснежено

 

 

              Като в приказна страна,

              вали и всичко побелява,

              но приказната красота

              защо ли тук ни отегчава?

 

                    Краткотрайна белота -

                    беда за бедното сираче

                    и уморена тишина-

                    преглътнат плач,

                    вместо коматче

 

             и позитивната лъжа,

             а истината премълчана

             и разбунтувана река,

             удавила човешка драма.

  

                   Омраза крие се в калта,

                   а белотата я прикрива

                   и консервира се светът -

                   в студа - сред живата коприва.

 

             Вън  тихичко вали снегът...

             ... и нещо свидно си отива...

 

          

                       

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виолета Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...