4 feb 2015, 7:34

Заснежено

  Poesía » Civil
559 0 0

 

 

                         Заснежено

 

 

              Като в приказна страна,

              вали и всичко побелява,

              но приказната красота

              защо ли тук ни отегчава?

 

                    Краткотрайна белота -

                    беда за бедното сираче

                    и уморена тишина-

                    преглътнат плач,

                    вместо коматче

 

             и позитивната лъжа,

             а истината премълчана

             и разбунтувана река,

             удавила човешка драма.

  

                   Омраза крие се в калта,

                   а белотата я прикрива

                   и консервира се светът -

                   в студа - сред живата коприва.

 

             Вън  тихичко вали снегът...

             ... и нещо свидно си отива...

 

          

                       

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виолета Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...