Feb 4, 2015, 7:34 AM

Заснежено

  Poetry » Civic
556 0 0

 

 

                         Заснежено

 

 

              Като в приказна страна,

              вали и всичко побелява,

              но приказната красота

              защо ли тук ни отегчава?

 

                    Краткотрайна белота -

                    беда за бедното сираче

                    и уморена тишина-

                    преглътнат плач,

                    вместо коматче

 

             и позитивната лъжа,

             а истината премълчана

             и разбунтувана река,

             удавила човешка драма.

  

                   Омраза крие се в калта,

                   а белотата я прикрива

                   и консервира се светът -

                   в студа - сред живата коприва.

 

             Вън  тихичко вали снегът...

             ... и нещо свидно си отива...

 

          

                       

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...