Feb 4, 2015, 7:34 AM

Заснежено

  Poetry » Civic
561 0 0

 

 

                         Заснежено

 

 

              Като в приказна страна,

              вали и всичко побелява,

              но приказната красота

              защо ли тук ни отегчава?

 

                    Краткотрайна белота -

                    беда за бедното сираче

                    и уморена тишина-

                    преглътнат плач,

                    вместо коматче

 

             и позитивната лъжа,

             а истината премълчана

             и разбунтувана река,

             удавила човешка драма.

  

                   Омраза крие се в калта,

                   а белотата я прикрива

                   и консервира се светът -

                   в студа - сред живата коприва.

 

             Вън  тихичко вали снегът...

             ... и нещо свидно си отива...

 

          

                       

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...