През заспалите квартали броди пийнала жена.
Тя не спира да се хвали – пак получила цветя
от левент – висок и силен, който бил добър, красив,
и в делата си стабилен, а до нея – най-щастлив.
Давал винаги утеха и опора бил докрай.
Носил скромните си дрехи.
Бил роден през месец май.
Пеел гръмко стари песни и целувал като лъв.
Той купувал сутрин вестник.
Искал все да бъде пръв...
Хапвал скромно за вечеря и закусвал на крака.
По дървета се катерил да намери свобода.
Пътя хващал и отивал на море на автостоп.
Той в тълпата се разливал. Бил изконен филантроп.
Тъй жената го нарича и си вярва много тя,
но по нищо не прилича, че даряват ѝ цветя.
Вдигна старата бутилка и накрая ми призна:
„Аз съм просто леля Милка, а това си е лъжа“.
© Димитър Драганов Todos los derechos reservados