30 nov 2021, 8:46

Заспали квартали и една пийнала жена

  Poesía
585 0 5

През заспалите квартали броди пийнала жена.
Тя не спира да се хвали – пак получила цветя
от левент – висок и силен, който бил добър, красив,
и в делата си стабилен, а до нея – най-щастлив.

Давал винаги утеха и опора бил докрай.
Носил скромните си дрехи.
Бил роден през месец май.
Пеел гръмко стари песни и целувал като лъв.
Той купувал сутрин вестник.
Искал все да бъде пръв...

Хапвал скромно за вечеря и закусвал на крака.
По дървета се катерил да намери свобода.
Пътя хващал и отивал на море на автостоп.
Той в тълпата се разливал. Бил изконен филантроп.

Тъй жената го нарича и си вярва много тя,
но по нищо не прилича, че даряват ѝ цветя.
Вдигна старата бутилка и накрая ми призна:
„Аз съм просто леля Милка, а това си е лъжа“.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...