30 нояб. 2021 г., 08:46

Заспали квартали и една пийнала жена

580 0 5

През заспалите квартали броди пийнала жена.
Тя не спира да се хвали – пак получила цветя
от левент – висок и силен, който бил добър, красив,
и в делата си стабилен, а до нея – най-щастлив.

Давал винаги утеха и опора бил докрай.
Носил скромните си дрехи.
Бил роден през месец май.
Пеел гръмко стари песни и целувал като лъв.
Той купувал сутрин вестник.
Искал все да бъде пръв...

Хапвал скромно за вечеря и закусвал на крака.
По дървета се катерил да намери свобода.
Пътя хващал и отивал на море на автостоп.
Той в тълпата се разливал. Бил изконен филантроп.

Тъй жената го нарича и си вярва много тя,
но по нищо не прилича, че даряват ѝ цветя.
Вдигна старата бутилка и накрая ми призна:
„Аз съм просто леля Милка, а това си е лъжа“.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Драганов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...