1 abr 2007, 16:57  

Заспи 

  Poesía
831 0 5

Като търкулната монета

отмина делничния ден

и мрак постави силуета

на твоето присъствие до мен.

Запалиха отново полюлея

сто булевардни светлини.

Нави си жиците тролея,

и отжужа… Заспи!

В небето бялата дъга

изви гръбнака Млечен,

а уморената тъга

усмивките съблече.

И нека удрят клоните отвън

по моите прозорци нощни,

когато в безпричинен сън

сънувам те все още.

© Георги Динински Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??