Като търкулната монета
отмина делничния ден
и мрак постави силуета
на твоето присъствие до мен.
Запалиха отново полюлея
сто булевардни светлини.
Нави си жиците тролея,
и отжужа… Заспи!
В небето бялата дъга
изви гръбнака Млечен,
а уморената тъга
усмивките съблече.
И нека удрят клоните отвън
по моите прозорци нощни,
когато в безпричинен сън
сънувам те все още.
© Георги Динински All rights reserved.
Поздрави!