Като търкулната монета
отмина делничния ден
и мрак постави силуета
на твоето присъствие до мен.
Запалиха отново полюлея
сто булевардни светлини.
Нави си жиците тролея,
и отжужа… Заспи!
В небето бялата дъга
изви гръбнака Млечен,
а уморената тъга
усмивките съблече.
И нека удрят клоните отвън
по моите прозорци нощни,
когато в безпричинен сън
сънувам те все още.
© Георги Динински All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
