1 апр. 2007 г., 16:57  

Заспи 

  Поэзия
830 0 5

Като търкулната монета

отмина делничния ден

и мрак постави силуета

на твоето присъствие до мен.

Запалиха отново полюлея

сто булевардни светлини.

Нави си жиците тролея,

и отжужа… Заспи!

В небето бялата дъга

изви гръбнака Млечен,

а уморената тъга

усмивките съблече.

И нека удрят клоните отвън

по моите прозорци нощни,

когато в безпричинен сън

сънувам те все още.

© Георги Динински Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??