tiha_chest (Марина Стоянова) tiha_chest (Марина Стоянова)
94
12 jun 2007, 8:31

ЗАСПИ ДУША

  Poesía
708 0 4

Заспи душа!

Не страдай, не плачи,

никой не заслужава

горещите ти сълзи!

 

Заспи душа!

Недей тъгува, недей раздира

нощта със вик стаен,

който е от болка вледенен!

 

Заспи душа!

На сън дълбок отдай се веч –

в него принца потърси

и завинаги обичана бъди!

 

Заспи душа!

За да избягаш от реалността,

от безжалостната самота,

която те убива бавно в нощта!

 

Заспи душа!

Дъх последен дълбоко поеми

и към вечния си сън се отправи,

за да се слееш с покоя на всемира

и да бъдеш завинаги щастлива!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марина Стоянова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • sevdalin_p (Севдалин Петров)
    sevdalin_p (Севдалин Петров)
    Поздравления!!!!Харесва ми как пишеш...
  • tiha_chest (Марина Стоянова)
    tiha_chest (Марина Стоянова)
    Благодаря ви за коментарите, много мило от ваша страна Ще се опитам да открия отново слънцето в живота си и да накарам цветето да разцъфне
  • Love (Ванина)
    Love (Ванина)
    Съгласна съм!Очакваме следващият ти стих със заглавие-заспи тъга!Поздрав мила!
  • veesii70 (Веселка Стойнева)
    veesii70 (Веселка Стойнева)
    Като стих е много добро,но такива мисли за 21 годишно момиче???Аз бих пожелала да напишеш нов по-оптимистичен стих ,вместо "заспи душа" да бъде "заспи тъга".Пък ако такива мисли те преследват заради мъж той не е за теб.Мъжът предопределен за теб трябва да предизвиква радост и щастие в теб.Вгледай се внимателно в този който обичаш,може да е просто сянка на едно красиво цвете.Намери цветето...Поздрав...

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0