Заспи душа!
Не страдай, не плачи,
никой не заслужава
горещите ти сълзи!
Заспи душа!
Недей тъгува, недей раздира
нощта със вик стаен,
който е от болка вледенен!
Заспи душа!
На сън дълбок отдай се веч –
в него принца потърси
и завинаги обичана бъди!
Заспи душа!
За да избягаш от реалността,
от безжалостната самота,
която те убива бавно в нощта!
Заспи душа!
Дъх последен дълбоко поеми
и към вечния си сън се отправи,
за да се слееш с покоя на всемира
и да бъдеш завинаги щастлива!
© Марина Стоянова Всички права запазени