tiha_chest (Марина Стоянова) tiha_chest (Марина Стоянова)
94
Jun 12, 2007, 8:31 AM

ЗАСПИ ДУША

  Poetry
697 0 4

Заспи душа!

Не страдай, не плачи,

никой не заслужава

горещите ти сълзи!

 

Заспи душа!

Недей тъгува, недей раздира

нощта със вик стаен,

който е от болка вледенен!

 

Заспи душа!

На сън дълбок отдай се веч –

в него принца потърси

и завинаги обичана бъди!

 

Заспи душа!

За да избягаш от реалността,

от безжалостната самота,

която те убива бавно в нощта!

 

Заспи душа!

Дъх последен дълбоко поеми

и към вечния си сън се отправи,

за да се слееш с покоя на всемира

и да бъдеш завинаги щастлива!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марина Стоянова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • sevdalin_p (Севдалин Петров)
    sevdalin_p (Севдалин Петров)
    Поздравления!!!!Харесва ми как пишеш...
  • tiha_chest (Марина Стоянова)
    tiha_chest (Марина Стоянова)
    Благодаря ви за коментарите, много мило от ваша страна Ще се опитам да открия отново слънцето в живота си и да накарам цветето да разцъфне
  • Love (Ванина)
    Love (Ванина)
    Съгласна съм!Очакваме следващият ти стих със заглавие-заспи тъга!Поздрав мила!
  • veesii70 (Веселка Стойнева)
    veesii70 (Веселка Стойнева)
    Като стих е много добро,но такива мисли за 21 годишно момиче???Аз бих пожелала да напишеш нов по-оптимистичен стих ,вместо "заспи душа" да бъде "заспи тъга".Пък ако такива мисли те преследват заради мъж той не е за теб.Мъжът предопределен за теб трябва да предизвиква радост и щастие в теб.Вгледай се внимателно в този който обичаш,може да е просто сянка на едно красиво цвете.Намери цветето...Поздрав...

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0