24 jul 2012, 13:14

Заспиващият мъж

  Poesía » Otra
1.4K 0 13
Той каза „аз тук ще заспя“ и заспа
и останах аз будна над него,
а красивите мои любовни цветя
ще увехнат от топлото време.
И във скута ми нежен и бял вечерта
тази дрямка от мене отне го,
той сънува русалки в море от нега,
а пък аз се тревожех над него.
Ще се свие на топка във мене страстта
непогалена, тъжна и няма
и ще чака до утрото дълго сама,
а той все тъй заспал ще остава.
Ще изтлее надеждата в мойте очи
и бездомна ще гледам след нея,
ще намразя постелята, дето лежи
със възглавници, в кръг подредени. И когато събуден и свеж сутринта
ме прегърне със своето его,
ще изпратя заспалия мъж веднага
и сама ще си легна след него.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лулу Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...