Jul 24, 2012, 1:14 PM

Заспиващият мъж

  Poetry » Other
1.4K 0 13
Той каза „аз тук ще заспя“ и заспа
и останах аз будна над него,
а красивите мои любовни цветя
ще увехнат от топлото време.
И във скута ми нежен и бял вечерта
тази дрямка от мене отне го,
той сънува русалки в море от нега,
а пък аз се тревожех над него.
Ще се свие на топка във мене страстта
непогалена, тъжна и няма
и ще чака до утрото дълго сама,
а той все тъй заспал ще остава.
Ще изтлее надеждата в мойте очи
и бездомна ще гледам след нея,
ще намразя постелята, дето лежи
със възглавници, в кръг подредени. И когато събуден и свеж сутринта
ме прегърне със своето его,
ще изпратя заспалия мъж веднага
и сама ще си легна след него.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лулу All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...