Заспиващият мъж
и останах аз будна над него,
а красивите мои любовни цветя
ще увехнат от топлото време.
И във скута ми нежен и бял вечерта
тази дрямка от мене отне го,
той сънува русалки в море от нега,
а пък аз се тревожех над него.
Ще се свие на топка във мене страстта
непогалена, тъжна и няма
и ще чака до утрото дълго сама,
а той все тъй заспал ще остава.
Ще изтлее надеждата в мойте очи
и бездомна ще гледам след нея,
ще намразя постелята, дето лежи
със възглавници, в кръг подредени. И когато събуден и свеж сутринта
ме прегърне със своето его,
ще изпратя заспалия мъж веднага
и сама ще си легна след него.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лулу Всички права запазени

)