Засято е

Пада семето

в пръстта.

Време е -

за последната

сълза.

За първата

въздишка.

Гледам

как вали.

Как после

слънце се

усмихва.

И пада в мен

небето -

цяло,

дълбоко

и невинно бяло.

Все повече

прилича

на сърцето ми -

когато е поспряло

дивния си танц

от цветове и

форми,

от докосваща,

докосвана любов.

Небето

в мене се събира

и в семето

засято в ден богат.

Време на начало.