Засято е
458
0
0
Пада семето
в пръстта.
Време е -
за последната
сълза.
За първата
въздишка.
Гледам
как вали.
Как после
слънце се
усмихва.
И пада в мен
небето -
цяло,
дълбоко
и невинно бяло.
Все повече
прилича
на сърцето ми -
когато е поспряло
дивния си танц
от цветове и
форми,
от докосваща,
докосвана любов.
Небето
в мене се събира
и в семето
засято в ден богат.
Време на начало.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кирилка Пачева Всички права запазени
