2 июл. 2012 г., 15:08

Засято е 

  Поэзия
322 0 0

Пада семето

в пръстта.

Време е -

за последната

сълза.

За първата

въздишка.

Гледам

как вали.

Как после

слънце се

усмихва.

И пада в мен

небето -

цяло,

дълбоко

и невинно бяло.

Все повече

прилича

на сърцето ми -

когато е поспряло

дивния си танц

от цветове и

форми,

от докосваща,

докосвана любов.

Небето

в мене се събира

и в семето

засято в ден богат.

Време на начало.

© Кирилка Пачева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??