7 nov 2008, 0:41

Затичах се към синевата 

  Poesía » De amor
1265 0 17

 

 

 

Затичах се към синевата -

небето исках да прегърна,

че широка е душата,

цялото ще го обгърне!

Нека изгревът ме пали -

да горя по жарко пладне...

Вятър да съм, да погаля

тревите на безброй ливади!

На слънцето да съм леглото.

На късни птици - тъмнината...

 

Затичах се, но се препъна

сред камъните ти душата!

 

 

 

 

© Неделина Кабаиванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??