7.11.2008 г., 0:41 ч.

Затичах се към синевата 

  Поезия » Любовна
1264 0 17

 

 

 

Затичах се към синевата -

небето исках да прегърна,

че широка е душата,

цялото ще го обгърне!

Нека изгревът ме пали -

да горя по жарко пладне...

Вятър да съм, да погаля

тревите на безброй ливади!

На слънцето да съм леглото.

На късни птици - тъмнината...

 

Затичах се, но се препъна

сред камъните ти душата!

 

 

 

 

© Неделина Кабаиванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??