Затишие пред Бурята

Тя превърнала е раните си във рубини-
в огърлицата на Времето ги пази.
До нея пиле не може да прехвръкне,
но при Великан Могъщ сама си ходи.
В ДНК-то и поезия божествена стволи,
само с дъх красотата на света открива.
Отвън-те гледа с намръщени очи,
вместо парфюм ухае на кавга лютива!
Той-дете родено е от Пет Стихии..
Великан Могъщ-на Ветровете Господар!
По мъжки, раните си като куче сам си ближе..
и само за Кралици може да е дар.
Пред Една такава е отвътре.. до памук
и добротата от очите му извира.
Отвън-със поглед реже! И удря като с чук!
… в погледа му-подгъва колене Всемира.
Ще се срещнат ли? Коя съм, аз да знам?
Но ако бъде-срещата ще е знамение!
Във нея той ще кротне в дълго чакан дом.
След него-тя миналото ще опее в погребение!