Aug 6, 2025, 3:32 PM  

Затишие пред Бурята

  Poetry » Other
207 0 0

Тя превърнала е раните си във рубини-
в огърлицата на Времето ги пази.
До нея пиле не може да прехвръкне,
но при Великан Могъщ сама си ходи.
В ДНК-то и поезия божествена стволи,
само с дъх красотата на света открива.
Отвън-те гледа с намръщени очи,
вместо парфюм ухае на кавга лютива!
Той-дете родено е от Пет Стихии..
Великан Могъщ-на Ветровете Господар!
По мъжки, раните си като куче сам си ближе..
и само за Кралици може да е дар.
Пред Една такава е отвътре.. до памук
и добротата от очите му извира.
Отвън-със поглед реже! И удря като с чук!
… в погледа му-подгъва колене Всемира.
Ще се срещнат ли? Коя съм, аз да знам?
Но ако бъде-срещата ще е знамение!
Във нея той ще кротне в дълго чакан дом.
След него-тя миналото ще опее в погребение!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анахид Демирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....