6.08.2025 г., 15:32  

Затишие пред Бурята

208 0 0

Тя превърнала е раните си във рубини-
в огърлицата на Времето ги пази.
До нея пиле не може да прехвръкне,
но при Великан Могъщ сама си ходи.
В ДНК-то и поезия божествена стволи,
само с дъх красотата на света открива.
Отвън-те гледа с намръщени очи,
вместо парфюм ухае на кавга лютива!
Той-дете родено е от Пет Стихии..
Великан Могъщ-на Ветровете Господар!
По мъжки, раните си като куче сам си ближе..
и само за Кралици може да е дар.
Пред Една такава е отвътре.. до памук
и добротата от очите му извира.
Отвън-със поглед реже! И удря като с чук!
… в погледа му-подгъва колене Всемира.
Ще се срещнат ли? Коя съм, аз да знам?
Но ако бъде-срещата ще е знамение!
Във нея той ще кротне в дълго чакан дом.
След него-тя миналото ще опее в погребение!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анахид Демирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...