8 ago 2024, 19:50

Затворен сред безкраен лабиринт 

  Poesía
187 8 5

И след мечтите за огромните неща,
отново спирам се на малки гари,
с надежда там, че ще се утеша,
защото миналото в мене още пари.

Разхождам се по някой глух перон,
дано на него част от мен остане,
разпръснат по житейския наклон,
на мисли-змии в страхове пристанал.

Прозрях, че всичко в този свят е суета
и суета са нашите желания -
агония в устата на смъртта,
дошла, за да изтръгне разкаяние.

Затворен сред безкраен лабиринт,
насечен от примамливи тунели,
избираш някакъв от тях, но до един
се разминават с многобройните ти цели.

Светът затъва в блато от войни.
Прогресът догорява върху клада.
И ти оставаш някъде встрани,
докато дойде приливът на Ада.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??