Затворен сред безкраен лабиринт
И след мечтите за огромните неща,
отново спирам се на малки гари,
с надежда там, че ще се утеша,
защото миналото в мене още пари.
Разхождам се по някой глух перон,
дано на него част от мен остане,
разпръснат по житейския наклон,
на мисли-змии в страхове пристанал.
Прозрях, че всичко в този свят е суета
и суета са нашите желания -
агония в устата на смъртта,
дошла, за да изтръгне разкаяние.
Затворен сред безкраен лабиринт,
насечен от примамливи тунели,
избираш някакъв от тях, но до един
се разминават с многобройните ти цели.
Светът затъва в блато от войни.
Прогресът догорява върху клада.
И ти оставаш някъде встрани,
докато дойде приливът на Ада.
© Младен Мисана All rights reserved.
