3 jul 2016, 20:45

Затворена душа

  Poesía
1.5K 3 3

Затворена между четири стени, 

всеки ден за мен един и същ е.

Без приятели добри,

душата ми от самота гори..

Щом мигна даже през деня, 

времето минава ей така.

Между четири стени стоя,

а сякаш душата ми в затвор е.

Невиждана, ни чувана от света

самота съпътства ме даже у дома.

Пленена и в окови днес стоя,

заради своята тежка суета.

Затворена душата ми кърви,

и лек за нея вечно няма.

Заточена самотна да седи,

без прозорче, далеч от светлината.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Памела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Ви!
  • Забрави суетата и ще разрушиш стените.Щом сътворяваш поезия: значи си започнала.Успех!😍
  • "Пленена и в окови днес стоя,
    заради своята тежка суета."

    Голяма истина! Хареса ми творбата.
    Вдъхновява, карайки те да прогледнеш!
    Да освободим душата, красиво послание
    и необходимо ни...

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...