Затворена между четири стени,
всеки ден за мен един и същ е.
Без приятели добри,
душата ми от самота гори..
Щом мигна даже през деня,
времето минава ей така.
Между четири стени стоя,
а сякаш душата ми в затвор е.
Невиждана, ни чувана от света
самота съпътства ме даже у дома.
Пленена и в окови днес стоя,
заради своята тежка суета.
Затворена душата ми кърви,
и лек за нея вечно няма.
Заточена самотна да седи,
без прозорче, далеч от светлината.
© Памела All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
