Затворена между четири стени,
всеки ден за мен един и същ е.
Без приятели добри,
душата ми от самота гори..
Щом мигна даже през деня,
времето минава ей така.
Между четири стени стоя,
а сякаш душата ми в затвор е.
Невиждана, ни чувана от света
самота съпътства ме даже у дома.
Пленена и в окови днес стоя,
заради своята тежка суета.
Затворена душата ми кърви,
и лек за нея вечно няма.
Заточена самотна да седи,
без прозорче, далеч от светлината.
© Памела All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
