Затворена между четири стени,
всеки ден за мен един и същ е.
Без приятели добри,
душата ми от самота гори..
Щом мигна даже през деня,
времето минава ей така.
Между четири стени стоя,
а сякаш душата ми в затвор е.
Невиждана, ни чувана от света
самота съпътства ме даже у дома.
Пленена и в окови днес стоя,
заради своята тежка суета.
Затворена душата ми кърви,
и лек за нея вечно няма.
Заточена самотна да седи,
без прозорче, далеч от светлината.
© Памела All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
