Затворена между четири стени,
всеки ден за мен един и същ е.
Без приятели добри,
душата ми от самота гори..
Щом мигна даже през деня,
времето минава ей така.
Между четири стени стоя,
а сякаш душата ми в затвор е.
Невиждана, ни чувана от света
самота съпътства ме даже у дома.
Пленена и в окови днес стоя,
заради своята тежка суета.
Затворена душата ми кърви,
и лек за нея вечно няма.
Заточена самотна да седи,
без прозорче, далеч от светлината.
© Памела Всички права запазени