Затвори очички ти,
Сънчо да те навести.
Вън се спусна тишина,
а небето притъмня
и луна наднича вече
иззад хълма там далече.
Няма птички да летят -
те отдавна сладко спят.
Моето пиленце и то
ще заспи като в гнездо.
Ето, уморените очички
се затвориха самички.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Виктор Петров Todos los derechos reservados
А то и ти си дете!!! От теб ще стане голям поет!!!!! Поздрав!!! 
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
