Затвори очички ти,
Сънчо да те навести.
Вън се спусна тишина,
а небето притъмня
и луна наднича вече
иззад хълма там далече.
Няма птички да летят -
те отдавна сладко спят.
Моето пиленце и то
ще заспи като в гнездо.
Ето, уморените очички
се затвориха самички.
© Виктор Петров All rights reserved.
А то и ти си дете!!! От теб ще стане голям поет!!!!! Поздрав!!! 
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
