24 jun 2004, 12:01

ЗАТВОРИХ ВРАТАТА

  Poesía
1.7K 0 2

ЗАТВОРИХ ВРАТАТА


Затворих вратата. Спомените зарових,

дълбоко под пластове кухи лъжи.

Вярата в тебе отдавна загубих

и вече не вярвам на мъжки сълзи.

 

Затворих вратата, затръшнах я с трясък.

Ключът пък захвърлих незнайно къде.

И всичко забравих – гласа ти, очите...

И никога нищо не е било.

 

Затворих вратата. Към тебе – навеки.

Към всичко и всеки, към целия свят.

Недей да ме търсиш в спомени стари,

Нищо от мене няма в тях.

 

Затворих вратата. Зарових мечтите ни,

дълбоко под пластове кухи лъжи.

Не моли да те пусна в живота си...

Проклинам те! Вечно навън да стоиш.

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • много категорично и... яростно.
  • Стихотворението като такова е много добро....но не мислиш ли че си прекалено жестока(не че знам историята,но не мисля че някой заслужава толкова негативен заряд).Не мислиш ли че донякъде и ние сме виновни когато позволяваме да ни лъжат...

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...