24 jun 2004, 12:01

ЗАТВОРИХ ВРАТАТА

  Poesía
1.8K 0 2

ЗАТВОРИХ ВРАТАТА


Затворих вратата. Спомените зарових,

дълбоко под пластове кухи лъжи.

Вярата в тебе отдавна загубих

и вече не вярвам на мъжки сълзи.

 

Затворих вратата, затръшнах я с трясък.

Ключът пък захвърлих незнайно къде.

И всичко забравих – гласа ти, очите...

И никога нищо не е било.

 

Затворих вратата. Към тебе – навеки.

Към всичко и всеки, към целия свят.

Недей да ме търсиш в спомени стари,

Нищо от мене няма в тях.

 

Затворих вратата. Зарових мечтите ни,

дълбоко под пластове кухи лъжи.

Не моли да те пусна в живота си...

Проклинам те! Вечно навън да стоиш.

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • много категорично и... яростно.
  • Стихотворението като такова е много добро....но не мислиш ли че си прекалено жестока(не че знам историята,но не мисля че някой заслужава толкова негативен заряд).Не мислиш ли че донякъде и ние сме виновни когато позволяваме да ни лъжат...

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...