24 июн. 2004 г., 12:01

ЗАТВОРИХ ВРАТАТА

1.8K 0 2

ЗАТВОРИХ ВРАТАТА


Затворих вратата. Спомените зарових,

дълбоко под пластове кухи лъжи.

Вярата в тебе отдавна загубих

и вече не вярвам на мъжки сълзи.

 

Затворих вратата, затръшнах я с трясък.

Ключът пък захвърлих незнайно къде.

И всичко забравих – гласа ти, очите...

И никога нищо не е било.

 

Затворих вратата. Към тебе – навеки.

Към всичко и всеки, към целия свят.

Недей да ме търсиш в спомени стари,

Нищо от мене няма в тях.

 

Затворих вратата. Зарових мечтите ни,

дълбоко под пластове кухи лъжи.

Не моли да те пусна в живота си...

Проклинам те! Вечно навън да стоиш.

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • много категорично и... яростно.
  • Стихотворението като такова е много добро....но не мислиш ли че си прекалено жестока(не че знам историята,но не мисля че някой заслужава толкова негативен заряд).Не мислиш ли че донякъде и ние сме виновни когато позволяваме да ни лъжат...

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...