26 abr 2005, 22:00

Затворих вратата

  Poesía
1.5K 0 4

И пак ще изсъхнат сълзите –

солени пътеки върху плътта,

ще затворя с болка очите,

нямам какво да ти кажа сега.

 

Студено и страшно, и тихо

остави след теб мисълта,

затворих вратата и никой

не искам да мине през тази врата.

 

Не искам да чувам гласа ти,

страхувам се от любовта,

която не стана на спомен,

нито на прах, нито на стъкълца.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не пиша заради оценките и не ме вълнуват, пък и стара истина е, че колкото е по-красиво едно стихотворение, толкова повече болка се крие в сърцето. Благодаря ти много за поздравите и подкрепата, защото съм сигурна, че е искрена.
  • Страхотна са всичките ти творби! Някой те оценява ниско и съм сигурна че е нарочно със зла умисъл защото не виждам оставена градивна критика, а стиховете са страхотни. Но хубавото и истинското си личи отдалече, не може да се скрие Не им се връзвай!
  • Безкрайно душевно и малко болезнено , навява ми мъничко печал и мъничко тъга ... Красиво е като теб . 6 от мен .
  • пак браво

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...