И пак ще изсъхнат сълзите –
солени пътеки върху плътта,
ще затворя с болка очите,
нямам какво да ти кажа сега.
Студено и страшно, и тихо
остави след теб мисълта,
затворих вратата и никой
не искам да мине през тази врата.
Не искам да чувам гласа ти,
страхувам се от любовта,
която не стана на спомен,
нито на прах, нито на стъкълца.