Затворих вратата
И пак ще изсъхнат сълзите –
солени пътеки върху плътта,
ще затворя с болка очите,
нямам какво да ти кажа сега.
Студено и страшно, и тихо
остави след теб мисълта,
затворих вратата и никой
не искам да мине през тази врата.
Не искам да чувам гласа ти,
страхувам се от любовта,
която не стана на спомен,
нито на прах, нито на стъкълца.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Todos los derechos reservados
Не им се връзвай!