Затворих вратата
И пак ще изсъхнат сълзите –
солени пътеки върху плътта,
ще затворя с болка очите,
нямам какво да ти кажа сега.
Студено и страшно, и тихо
остави след теб мисълта,
затворих вратата и никой
не искам да мине през тази врата.
Не искам да чувам гласа ти,
страхувам се от любовта,
която не стана на спомен,
нито на прах, нито на стъкълца.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Все права защищены
Не им се връзвай!