Apr 26, 2005, 10:00 PM

Затворих вратата

  Poetry
1.4K 0 4

И пак ще изсъхнат сълзите –

солени пътеки върху плътта,

ще затворя с болка очите,

нямам какво да ти кажа сега.

 

Студено и страшно, и тихо

остави след теб мисълта,

затворих вратата и никой

не искам да мине през тази врата.

 

Не искам да чувам гласа ти,

страхувам се от любовта,

която не стана на спомен,

нито на прах, нито на стъкълца.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не пиша заради оценките и не ме вълнуват, пък и стара истина е, че колкото е по-красиво едно стихотворение, толкова повече болка се крие в сърцето. Благодаря ти много за поздравите и подкрепата, защото съм сигурна, че е искрена.
  • Страхотна са всичките ти творби! Някой те оценява ниско и съм сигурна че е нарочно със зла умисъл защото не виждам оставена градивна критика, а стиховете са страхотни. Но хубавото и истинското си личи отдалече, не може да се скрие Не им се връзвай!
  • Безкрайно душевно и малко болезнено , навява ми мъничко печал и мъничко тъга ... Красиво е като теб . 6 от мен .
  • пак браво

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...