slanceto (Мария)
30 113
Apr 26, 2005, 10:00 PM

Затворих вратата 

  Poetry
1177 0 4

И пак ще изсъхнат сълзите –

солени пътеки върху плътта,

ще затворя с болка очите,

нямам какво да ти кажа сега.

 

Студено и страшно, и тихо

остави след теб мисълта,

затворих вратата и никой

не искам да мине през тази врата.

 

Не искам да чувам гласа ти,

страхувам се от любовта,

която не стана на спомен,

нито на прах, нито на стъкълца.

© Мария All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Не пиша заради оценките и не ме вълнуват, пък и стара истина е, че колкото е по-красиво едно стихотворение, толкова повече болка се крие в сърцето. Благодаря ти много за поздравите и подкрепата, защото съм сигурна, че е искрена.
  • Страхотна са всичките ти творби! Някой те оценява ниско и съм сигурна че е нарочно със зла умисъл защото не виждам оставена градивна критика, а стиховете са страхотни. Но хубавото и истинското си личи отдалече, не може да се скрие Не им се връзвай!
  • Безкрайно душевно и малко болезнено , навява ми мъничко печал и мъничко тъга ... Красиво е като теб . 6 от мен .
  • пак браво
Random works
: ??:??