29 jun 2008, 14:42

Затворници на свойта окръжна следа

  Poesía
794 0 4

така е - казват го уличните лампи

забързан е животът прашен и сляп

глътките въздух все по-нагли

а мечтите ни за тях късче са хляб

.

гълтат и дъвчат на асфалта плюят

а целофанирани бяха устните

не можаха целувка топла да излюпят

да докоснат нощем струните

.

пари перверзии и мокър плейбой

лепне по ръцете ти и хладно по очите

предъвкваш се и плюеш в коша

онази пустота запълнила гърдите

.

не ща да се отхрача още нероден

да се пръсна в прах преди да скоча

светофарно червен да съм на полуден

и мантинелата за цвете да прескоча

.

зад нея смърт се тихо прокрадва

тичат кучета захапали парчета лица

от устните капе слюнка и жажда

затворници на свойта окръжна следа

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Графит Диамант Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, за отделеното време и споделеното виждане!
  • животът е така...във всеки случай, човек е създаден от материя и дъх, от съмнения и вяра, така че - да, така е, Въглен!
  • Невероятна поема!!!Изпълнена с много истина!!!
  • гневен стих.но това-"и мантинелата за цвете да прескоча "
    направи го непременно!
    Приеми усмивка!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...