Затворници на свойта окръжна следа
така е - казват го уличните лампи
забързан е животът прашен и сляп
глътките въздух все по-нагли
а мечтите ни за тях късче са хляб
.
гълтат и дъвчат на асфалта плюят
а целофанирани бяха устните
не можаха целувка топла да излюпят
да докоснат нощем струните
.
пари перверзии и мокър плейбой
лепне по ръцете ти и хладно по очите
предъвкваш се и плюеш в коша
онази пустота запълнила гърдите
.
не ща да се отхрача още нероден
да се пръсна в прах преди да скоча
светофарно червен да съм на полуден
и мантинелата за цвете да прескоча
.
зад нея смърт се тихо прокрадва
тичат кучета захапали парчета лица
от устните капе слюнка и жажда
затворници на свойта окръжна следа
© Графит Диамант All rights reserved.
