Затворих се в своя свят на мечтания,
ключа отдавна захвърлих далече!
Не ща да го виждам! А искам да вярвам,
че никога няма да ми е нужен вече!
Уютно се чувствам в душата ранена,
като сълзица стоя на ръба на тъгата...
За мене е пристан, и скръб споделена!
Ах, как не искам да премина оттатък...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© АГОП КАСПАРЯН Todos los derechos reservados
Така удобно се чувствам вече в тази кожа,че и аз не се понасям!Не,че се радвам,че и други се чувстват така,но ти благодаря!!!
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
